Село Венелин е едно от големите села на община Долни Чифлик, Варненска област. Намира се на левия бряг на река Камчия, а в близост до него от север по часовниковата стрелка са селата Аврен, Садово, Круша, Пчелник, Горен чифлик, Дъбравино, Юнак и Казашка река.

През селото тече още една река, която местните наричат просто Ряката. Тя извира от подножието на Авренското плато и се влива в Камчия малко под селото. Във Венелин има изградени няколко изворни чешми с превъзходна вода, която се ползва и от околните селища. Около селото има много красиви местности като една от тях е Турсуна, където има изградени беседка и ловна хижа.

Първите известия за с. Венелин (някогашно Сарадър) са от ХVІ век. Първите заселници са турци. След 1830 г. тук се заселват няколко семейства ваяци от селата Еркеч и Голица. По-късно идват преселници от Габровско и Дряновско, но те се претопяват и впоследствие приемат бита и фолклора на ваяците.

Първото училище е построено през 1870 г. в двора на църквата „Св. Архангел Михаил". Тъкмо това е и един от най-старите православни храмове в този край на страната, както и забележителност на село Венелин. През 2009 година църквата навърши 140 години. Тогава, на 7 ноември, навръх празника на църквата, литургията бе отслужена от варненския и великопреславски митрополит Кирил. Десетки Православният храм във Венелин е осветен през 1869 г. – няколко месеца преди, със султански ферман от 28 февруари 1870 г., да бъде учредена Българската екзархия – едно от събитията дало силен тласък за националното ни Освобождение. Сборът на селото се празнува на Архангелов ден по стар стил - или 21 ноември.

Храмът

Храмът е строен преди Освобождението ни. Покойният даскал Желязко/църковен певец/ разправял, че материала за храма бил носен от Лонгоза.

Най-много средства за постройката на храма е дал поменатия от първите заселници дядо Хубен, който имал дюкян във Венелин и половината наеми от дюкяна давал за храма. Погребан бил до олтара на храма , но когато се отваря улицата, костите му били пренесени вътрев църковния двор.

Храмът е строен полу паянтово, с камъни, като в зидовете му има кръстосани дървета за спойка. Дълъг е 14 метра без извивка за олтара, широк е 7.50 метра. Вътре храма е дълъг от иконостаса назад 8 метра, широк 5.80 метра и висок 3 метра. Храмът е постлан с пръст. Олтарът е дълъг 3.20 метра постлан с камък. Балкона /женската църква/ е пет стъпала по висока и е дълга 3 метра. Постлана е с дялани дъбови дъски. Храмът е осветен неизвестно кога.

Иконите по иконостаса са всичко шест броя в размер 85/62 см. Освен на вратата 108:80 см. Те са Византийски стил , но нищо не пише по тях.

С построяването на църквата през 1869 година е започнало и функционирането на училището. Не може да се установи със сигурност какво е било училището, светско или килийно. Предполага се , че е било светско тъй като след 1850 година в България много рядко се срещат килийни училища.

В църквата се намира цветослов със следнатапреписка „Лето мая 23-ий 1875-та даскал , учител от Шипка Стефан Тенюв". Цветослова и преписката са запазени и до днес и са неопровержимо доказателство за съществуване на училище в тази ранна епоха.

Училището

Първоначално за училище е служела сегашната женска църква в храма.

Преди това обаче децата се събирали в къщата на дядо Колю, сега живее Липчо Колев. В същия двор е имало и къща за живеене, но отпосле е съборена.

През Сръбско-българската война през 1885 г. се направя училището в сегашния училищен двор, което после е съборено и на мястото му е построено сегашното училище през 1931 година.

Във Венелин ще да е имало училище около 1870 година – около строежа на храма.

След Освобождението децата от селото продължават да се учат в църквата - бившето килийно училище, докато през 1885г. жадните за просвета селяни полагат основния камък за ново училище с две класни стаи и преддверие/ този камък е запазен и до днес в новото училище/. Науката не била задължителнаи първия учител бил даскал Кръстю Тодоров Вълчанов, с завършено образование трети клас/сегашен седми/ в Пловдив. През 1896г. учителствувал Христо Георгиев от Провадия, а през 1897г. Стойо Михалев от с. Черковна-Провадийско, като учебните занятия започвали на 15 септември.

Летописната книга на училището е започната през1896-97г. от Христо Георгиев и се води и до днес.

До 1905/06г. персонала е едноличен, от която учебна година се увеличава на двама, а през 1922/23г. на трима, като единият се назначава в прогимназията / открит за първи път прогимназиален клас/.

През 1924/25г. поради липса на достатъчно ученици остават двама учители, а през 1932/33г. се увеличават на трима начални и двама прогимназиални.

От 1937/38г. се открива детско отделение. През 1939/40г. се слага началото на прогимназията, която съществува и сега.

Новата училищна сграда е построена през 1930/31г. като основния камък е положен на 22.ІХ.1930 г. от главния майстор на строежа Иван Тодоров от с. Николаевка-Габровско.

Селото се гордее с хубаво и чисто училище, подреден и озеленен двор. Сега светлата и удобна за учебни занятия сграда се оглася от ученици от І-VІІІ клас.