ГОДИНИ ГРУПА ЗА АВТЕНТИЧЕН ФОЛКЛОР ПРИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПРОБУДА-1905 година"

село ВЕНЕЛИН

 

КРАСОТАТА ТРЯБВА ДА СЕ СЪХРАНИ
И В НЕЧИИ ОЧИ ДА БУДИ РАДОСТ,
ДА МОЖЕ УТРЕ И СЛЕД МНОГО ДНИ
ПРИ НАС ДА ИДВА С МНОГО БЛЯСЪК!
МНОГОВЕКОВНА Е ИСТОРИЯТА НА НАШЕТО СЕЛО.
МНОГОВЕКОВНИ СА ТРАДИЦИИТЕ И ПЕСНИТЕ МУ.

Фолклорната група е създадена през 1956 година, под ръководството на учителката Петра Петрова. Репетициите са се провеждали в някогашното старо читалище и в училището.
Самодейките са навсякъде,по време на събрание,
фестивали и избори,кога на сцена ,кога на площада ,там където ги очакват там където са желани.
 Минават години. Сменят се ръководители и самодейци, но групата продължава да живее. След Петра Петрова групата е ръководена от учителката Цанка Денчева, а след нея и Мария Минчева. От 1966 год. ръководител става Пенка Арабаджиева.
Това са години, през които групата има най-много изяви и е постигнала значителни успехи.
Не можем да изброяваме всички нейни участия на сцената, а да се спрем на най-значителните,които я направиха известна не само в общината, но и в областта и страната. На всички Общински и областни фестивали групата неизменно се е класирала за следващия етап в надпреварата.
1968 г.- Агликина  поляна
1964г.-ІІРепубликански фестивал на худ.самодейност- грамота
1965г.-Окръжния празник на народното творчество-грамота
1967г.- Всенародното надпяване на руски, съветски и български революционни и народни песни - грамота
1968г.- Агликина поляна- сребърен медал
1969г.- ІТуристически събор край Враца- почетна грамота
1979г.- V Републикански фестивал-Варна- сребърен медал
1981г.- ІV Национален събор Копривщица под ръководството на Людмила Живкова- 2 златни медала и   1 сребърен медал
1981г. всички самодейци са наградени със значка "отличие за читалищна дейност", а ръководителката на групата от 1966г. със значка" отличник на комитета за култура", която доказва своя принос и до днес.
1984г.- VІ Републикански фестивал- сребърен медал и грамота
1986г.- Копривщица- златен  медал
1987г. Окръжен център за худ. самодейност  във Варна –диплом и плакет
1989г. Общински съвет за култура -грамота
1991г.- Копривщица-златен медал
1998г.-Регионален събор на Народното творчество- Златни пясъци
1998г.- Международен фолклорен фестивал „Добруджа пее и танцува"- грамота
1998г. ІІ национален фестивал"Листопад на спомените"
1999г. Преглед на групите и хоровете- Белослав- грамота и купа
1999г.- -Регионален събор на Народното творчество- Златни пясъци
2002г.- Общински преглед на худ.самодейност
2000г.-Копривщица - грамоти
2002г.- Старопланински събор "Балкан фолк" В.Търново
-грамоти, Откритие на събора ,Носител на почетния знак, препоръка за излъчване по медиите
2003г.- Общински преглед на худ.самодейност
2003г.-Старопланински събор "Балкан фолк" В.Търново
-          Почетна грамота ,препоръка за излъчване по наши и чужди медии и Лауреат на събора
2003г.-"Листопад на спомените" Варна-грамоти
2004г.- Старопланински събор "Балкан фолк" В.Търново- грамоти
-         Лауреат,Носител на почетния знак на събора
2004г.-"Листопад на спомените" Варна- диплом – 3 награда за участие
2005г.- Старопланински събор "Балкан фолк" В.Търново- грамоти
-         Лауреат и носител на почетния знак на събор,Препоръка за излъчване по наши и чужди медии
2005г.- Общински преглед на худ.самодейност
2005г. Регионален събор на Народното творчество-Варна
2005г.-Копривщица – ІХ Национален фестивал
2006 г-.- Общински преглед на худ.самодейност
2006 г.- Старопланински събор "Балкан фолк" В.Търново- грамоти
-         Лауреат и носител на почетния знак на събора,Препоръка за излъчване по наши и чужди медии
2006г.- VІ събор на Народното творчество "Голица"-
2006г. – „Музикални празници"ЕURО FOLK Царево 2006"-
Признание за тяхното  изкуство са възторжените аплодисменти на публиката и високите  оценки на изкуствоведи, които отреждаха високите отличия.
Остават записани за поколенията имената на ентусиазираните участнички в групата, част от които   не са сред нас и можем да ги запишем със златни букви в историята на групата: Марийка Петкова,Димитра Божкова, Донка Тодорова и други , които по една или друга причина не участват вече :Димитра Петрова, Димка Вълчанова,Желка Бъчварова, Стойка Тодорова и много други радетелки за запазване и популяризиране на автентичния фолклор.
И до днес се пазят традициите на групата под ръководството на Пенка Арабаджиева. Това доказва, че народното творчество е живо не само чрез песните и обичаите, но и чрез приемствеността- голяма част от групата е от млади хора, щедро аплодирани за техните талантливи изяви.
Къде другаде може да се видят красивите венелински носии, запазени още от древността. Това  е стародавно облекло, носено  може би от мургавите прабългарки или русокосите славянки? Жените носели саморъчно изработени месали. Обували калцуни изработени от аба. По-късно носията им преминала в сукман от вълнен домашен плат в различни цветове, като преобладаващо бил червения смятан за официален. Към сукмана се прибавяло дългата долна женска риза с ръкави с черни извезани мотиви. Забрадката била бяла украсена с различни дантели. Вързали си престилки, които сами изработвали от вълна и украсявали в различни мотиви.
 Не може човек да не се развълнува от изпълненията на групата , когато слуша песента :
„Яно льо кадън бейова
Кадън бейово момиче"…
 Песните са им неповторими и чисти, буйни и нежни.
Групата изпълнява песни отразяващи местния автентичен фолклор. В тия песни- било жътварски, сватбарски, от бита на хората се чувства мъката, радостта или непостижимото в живота. В тях витае духа на любовта на двама млади, които са щастливи или нещастни. Всеки, който ги слуша се пренася духом в миналото на живота и в личната си съдба.
Една феерия от багри и ритми, дошла от дълбините на времето,грижливо пазена през мрака на робството, поддържала несломим български дух, разцъфтяла като ален божур през тези 50 години. –Не може това чудно народно богатство да се оценява с „да" или„не". Него времето го е съдило и е оставило за нас най-чистото, най-богатото, най-българското. Нашата задача е да го пазим и умножаваме.
Народното творчество е дълбоката същност на жизнената сила на народа и е непреходен знак за това, че народа е бил , и ще пребъде!
Съхранението и разпространението на българското народно творчество и другите традиционни народни изкуства е от изключително голямо значение за съхраняването на българската духовност. В тези трудни времена, които в световен мащаб се характеризират със сблъсък на цивилизациите и тотално настъпление на глобализацията, съхраняването на духовни национални ценности и предаването им на младото поколение е единствената надежда за оцеляване на народа. Затова събитие като Петдесет годишнината на групата са показател не само за любовта на българите към народното творчество, но и жалони по пътя на България към бъдното.