Селото е известно с много и различни обичаи, традиции и нрави, които отразяват различни моменти от живота на общността. В неговата история, в богатия му автентичен фолклор се съдържа принципните отправни точки за отговорите на голяма част от въпросите за съхраненото начало в българина.

ВЕНЕЛИНСКАТА НОСИЯ

Старата носия на селяните била много интересна и красива. Дрехите са биле изработвани от груб домашен плат. Мъжете носели груби шаячни дрехи-дънести потури, гащи пачелии, ушити с гайтани, елечета, пояси и калпаци. Обували са цървули и навуща, а като официални обувки носели калеври.

Тук може да се видят красивите венелински носии, запазени още от древността. Това е стародавно облекло, носено може би от мургавите прабългарки или русокосите славянки? Жените носели саморъчно изработени месали. Обували калцуни изработени от аба. По-късно носията им преминала в сукман от вълнен домашен плат в различни цветове, като преобладаващо бил червения смятан за официален. Към сукмана се прибавяло дългата долна женска риза с ръкави с черни извезани мотиви. Забрадката била бяла украсена с различни дантели. Вързали си престилки, които сами изработвали от вълна и украсявали в различни мотиви.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЕНЕЛИНЦИ И ТЕХНИЯ БИТ

Не може човек да не се развълнува от изпълненията на песните от групата за автентичен фолклорпри читалището. Песни отразяващи местния автентичен фолклор. В тия песни - било жътварски, сватбарски, от бита на хората се чувства мъката, радостта или непостижимото в живота. В тях витае духа на любовта на двама млади, които са щастливи или нещастни. Всеки, който ги слуша се пренася духом в миналото на живота и в личната си съдба. Една феерия от багри и ритми, дошла от дълбините на времето, грижливо пазена през мрака на робството, поддържала несломим български дух, разцъфтяла като ален божур през тезигодини. – Не може това чудно народно богатство да се оценява с „да" или „не". Него времето го е съдило и е оставило за нас най-чистото, най-богатото, най-българското. Нашата задача е да го пазим и умножаваме.

Народното творчество е дълбоката същност на жизнената сила на народа и е непреходен знак за това, че народа е бил и ще пребъде!